14.03.2008 г., 21:07

Интрига

1.4K 0 1
Вечерта бе хладна и мека.
Любовта говореше с Утеха.
- Имам нужда от теб.
Каза Любовта с Надежда.
- Защо съм ти аз, кажи?
Любовта главата навежда.
- Снощи с Гнева аз бях.
Беше ми хубаво с него, признавам.
И Срамът сега остана със мен,
гневът с  Изневярата после изчезна
и Тъгата после при мене дойде.
Утехата потърси Надежда,
но тя  сега с Времето бе,
а Времето беше взело и късмета.
И така Самотата пристигна и тя.
А Болката направи силна
и Изневярата, и Срама.
Мъката стана толкова обилна.
Грозотата пристигна с Дъжда.
Любовта помоли и Съдбата,
но тя не чуваше от Суета.
Любовта помоли за услуга смъртта,
но смъртта се договори с Тъгата.
Тогава Времето спря...
спря... о, вижте го... спря.
И така, Любовта остана си жива,
а Надеждата бавно умря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Граматиков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...