Вечерта бе хладна и мека. Любовта говореше с Утеха. - Имам нужда от теб. Каза Любовта с Надежда. - Защо съм ти аз, кажи? Любовта главата навежда. - Снощи с Гнева аз бях. Беше ми хубаво с него, признавам. И Срамът сега остана със мен, гневът с Изневярата после изчезна и Тъгата после при мене дойде. Утехата потърси Надежда, но тя сега с Времето бе, а Времето беше взело и късмета. И така Самотата пристигна и тя. А Болката направи силна и Изневярата, и Срама. Мъката стана толкова обилна. Грозотата пристигна с Дъжда. Любовта помоли и Съдбата, но тя не чуваше от Суета. Любовта помоли за услуга смъртта, но смъртта се договори с Тъгата. Тогава Времето спря... спря... о, вижте го... спря. И така, Любовта остана си жива, а Надеждата бавно умря.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.