24 янв. 2017 г., 15:02

Инверсии

1K 0 6

Над снега са димните облаци,

после небето.

В лабиринти от страх 

е сърцето.

Студът ще направи 

най-причудливите форми.

Над нас са пластове зима

и само едно кокиче,

което ни помни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И едно кокиче стига за да направи животът ни по-красив!
  • Раде, хареса ми! Харесаха ми и пластовете зима, и кокичето, което ни помни! Поздрави!
  • Кети, Силвия, благодаря!
    re4o - и аз да ви рекна - поезията е адресирана до тези, които биха я припознали като свои настроения, емоции. Тя не е за тези, които ще я охулят с лоши думи. Коментарът ви нека остане, но грубото отношение, нека пътува обратно към притежателя си.
  • Скромността краси човека! Нали?
    Умопомрачавам се от игра на думи без смисъл, а с единствената цел да се пише...
    Един от топ 1000х* на неизвестните
  • Това за пластовете зима ми хареса много... чувствам се... затисната!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...