24 янв. 2017 г., 15:02

Инверсии

1K 0 6

Над снега са димните облаци,

после небето.

В лабиринти от страх 

е сърцето.

Студът ще направи 

най-причудливите форми.

Над нас са пластове зима

и само едно кокиче,

което ни помни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И едно кокиче стига за да направи животът ни по-красив!
  • Раде, хареса ми! Харесаха ми и пластовете зима, и кокичето, което ни помни! Поздрави!
  • Кети, Силвия, благодаря!
    re4o - и аз да ви рекна - поезията е адресирана до тези, които биха я припознали като свои настроения, емоции. Тя не е за тези, които ще я охулят с лоши думи. Коментарът ви нека остане, но грубото отношение, нека пътува обратно към притежателя си.
  • Скромността краси човека! Нали?
    Умопомрачавам се от игра на думи без смисъл, а с единствената цел да се пише...
    Един от топ 1000х* на неизвестните
  • Това за пластовете зима ми хареса много... чувствам се... затисната!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...