24.01.2017 г., 15:02

Инверсии

1K 0 6

Над снега са димните облаци,

после небето.

В лабиринти от страх 

е сърцето.

Студът ще направи 

най-причудливите форми.

Над нас са пластове зима

и само едно кокиче,

което ни помни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И едно кокиче стига за да направи животът ни по-красив!
  • Раде, хареса ми! Харесаха ми и пластовете зима, и кокичето, което ни помни! Поздрави!
  • Кети, Силвия, благодаря!
    re4o - и аз да ви рекна - поезията е адресирана до тези, които биха я припознали като свои настроения, емоции. Тя не е за тези, които ще я охулят с лоши думи. Коментарът ви нека остане, но грубото отношение, нека пътува обратно към притежателя си.
  • Скромността краси човека! Нали?
    Умопомрачавам се от игра на думи без смисъл, а с единствената цел да се пише...
    Един от топ 1000х* на неизвестните
  • Това за пластовете зима ми хареса много... чувствам се... затисната!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...