Исках да те чуя
Исках да те чуя. Но не чух!
Даваше в слушалката заето.
Финия ми и изискан слух
дълго не долавяше гласчето,
дето с дума може би една
би ме разтреперило. До нежност.
Колко много болна тишина!
С колко мъка Бог я е наежил!
Исках да те чуя. Но не би!
Мислите изплакаха в кресчендо.
Бяха разгневени. Като бик,
който се вторачва във червено.
Чудно ми е, в нашите глави,
мнителност разсъдъка как мъти?
В пламък тишината се взриви:
ясно като в песен чух гласа ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
Хубав стих! Много хубав!
