Исках да те чуя
Исках да те чуя. Но не чух!
Даваше в слушалката заето.
Финия ми и изискан слух
дълго не долавяше гласчето,
дето с дума може би една
би ме разтреперило. До нежност.
Колко много болна тишина!
С колко мъка Бог я е наежил!
Исках да те чуя. Но не би!
Мислите изплакаха в кресчендо.
Бяха разгневени. Като бик,
който се вторачва във червено.
Чудно ми е, в нашите глави,
мнителност разсъдъка как мъти?
В пламък тишината се взриви:
ясно като в песен чух гласа ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
Хубав стих! Много хубав!
