Исках да те чуя. Но не чух!
Даваше в слушалката заето.
Финия ми и изискан слух
дълго не долавяше гласчето,
дето с дума може би една
би ме разтреперило. До нежност.
Колко много болна тишина!
С колко мъка Бог я е наежил!
Исках да те чуя. Но не би!
Мислите изплакаха в кресчендо.
Бяха разгневени. Като бик,
който се вторачва във червено.
Чудно ми е, в нашите глави,
мнителност разсъдъка как мъти?
В пламък тишината се взриви:
ясно като в песен чух гласа ти.
© Елия All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубав стих! Много хубав!