Искай ме дълго!
Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините
на угаснали хора без нужда,
ден ли, нощ ли е даже не питат.
Виждат само порока на чуждия...
И реших да прекрача. Без смелост,
като в тиха присъда за смърт.
Колко пъти съм минал от себе си,
но сега точно няма да спра!
А насреща ми - друга планета.
Няма болка, сълзи и печал.
Няма тежки думи за клетва,
ни кантар, колко взел си и дал.
Чак тогава е лесно и просто.
Две ръце ме обгърнаха целия.
Не валя дъжд от мъчни въпроси,
а смълчано сменихме постелята...
Любовта ни поникна внезапно,
като сбъднато семе надежда,
все отлагано с вероятност
за веднъж на хиляда копнежа.
Твърде плахо преминах отвъд,
пазил обич само за тебе.
Нямам нищо назад, нито път,
нито искам нещо да взема...
Само моля те, искай ме дълго
със душа, до без дъх, от сърце!
И от оня свят бих се завърнал,
ако пак ще съм в твойте ръце!
©тихопат.
Данаил Антонов
23.05.2024
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
