20 сент. 2007 г., 12:58

Искам...

735 0 7
Искам да спра вика си,
когато в мен от обич е изворно!
Искам да спра сърцето си,
когато разтваря се в тебе!
Искам да изпръхне сладостта
от устните ми,
за да не усещам твоята нежност!
Искам да изстинат
стените на тялото ми,
за да секне първичното!
Искам да прережа
на времето вените,
за да престана да мисля за всичко!
Искам да те не искам!
Да съм прашинка искам,
за последно политнала
и изгоряла дълбоко в небето!
Но не мога да спра
вика, сладостта и сърцето си,
когато в мен е толкова истинско!
Затова оставам приземена,
за да те обичам и искам!

 20.09.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...