20.09.2007 г., 12:58

Искам...

739 0 7
Искам да спра вика си,
когато в мен от обич е изворно!
Искам да спра сърцето си,
когато разтваря се в тебе!
Искам да изпръхне сладостта
от устните ми,
за да не усещам твоята нежност!
Искам да изстинат
стените на тялото ми,
за да секне първичното!
Искам да прережа
на времето вените,
за да престана да мисля за всичко!
Искам да те не искам!
Да съм прашинка искам,
за последно политнала
и изгоряла дълбоко в небето!
Но не мога да спра
вика, сладостта и сърцето си,
когато в мен е толкова истинско!
Затова оставам приземена,
за да те обичам и искам!

 20.09.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...