jenina1962 (Женина Богданова) jenina1962 (Женина Богданова)
1 104
Sep 20, 2007, 12:58 PM

Искам...

  Poetry
738 0 7
Искам да спра вика си,
когато в мен от обич е изворно!
Искам да спра сърцето си,
когато разтваря се в тебе!
Искам да изпръхне сладостта
от устните ми,
за да не усещам твоята нежност!
Искам да изстинат
стените на тялото ми,
за да секне първичното!
Искам да прережа
на времето вените,
за да престана да мисля за всичко!
Искам да те не искам!
Да съм прашинка искам,
за последно политнала
и изгоряла дълбоко в небето!
Но не мога да спра
вика, сладостта и сърцето си,
когато в мен е толкова истинско!
Затова оставам приземена,
за да те обичам и искам!

 20.09.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0