Вълна обля очите ми в нощта
и ослепях, макар за миг,
проряза като с нож една душа,
дори и не отроних звук... ни вик..
И всичко се стопи... и опустя,
от пръстите мечтите отлетяха,
очите не опариха сълза,
в вълната се огледах - сухи бяха.
По тялото студът пак пропълзя
и бавно се пропи във всяка фибра,
а музиката... май и тя замря,
защо ми вземат всичко... не разбирам... ...