Искам да съм луда
и ослепях, макар за миг,
проряза като с нож една душа,
дори и не отроних звук... ни вик..
И всичко се стопи... и опустя,
от пръстите мечтите отлетяха,
очите не опариха сълза,
в вълната се огледах - сухи бяха.
По тялото студът пак пропълзя
и бавно се пропи във всяка фибра,
а музиката... май и тя замря,
защо ми вземат всичко... не разбирам...
Къде сгреших отново?
Че обичам?
Нима това е грях, че ме наказват.
Нима на луда ви приличам?
Каквото искат да приказват,
ще се преборя със вълната,
пак ще обичам без задръжки,
със радост ще танцувам на луната.
Искам да съм луда!
Не сама във къщи...
© Зл Павлова All rights reserved.