25 апр. 2010 г., 19:54

Искам да те помня все така!

1.9K 0 4

Вдъхновено от стихотворението на Димчо Дебелянов  :)

 

Аз искам да те помня все така -

момче щастливо, усмихнато, шестнайсетгодишно!

Не искам да мисля какъв си сега,

в спомените ми ще живее всичко предишно!

 

Искам да помня как си ме обичал,

да забравя как сега омраза те гори.

Искам да помня как след мен си тичал,

а не, че в последно време не спря да ме кориш!

 

Ти тръгваш сега по своя път,

сам ще носиш отреденото си бреме,

но отдели в душата си малък кът,

да съхраниш отминалото наше време!

 

Аз искам да ме помниш каквато бях тогава -

влюбена, усмихната и мила.

Не искам в спомените ти да бъда  такава -

ревнива тъжна и унила.

 

Искам в спомена да пазиш как обичах -

страстно, истински, почти горях.

Искам да се сещаш, че в теб се вричах,

а не, че напоследък за другия копнях!

 

Помниш ли как щастливи бяха сърцата?

Сега стана  време да се разделим...

Все пак едно в друго влюбиха се децата,

а вече сме големи - това не може да го променим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Т.Т. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • или, както е казал впоследствие един не по-малко талантлив от Дебелянов поет:

    "Аз искам да те помпам все така - бездомна, безнадеждна и унила"
  • Помниш ли как щастливи бяха сърцата?
    Сега стана време да се разделим...
    Все пак едно в друго влюбиха се децата,
    а вече сме големи - това не може да го променим!

    Детската обич е най - искрена и чиста. След това нещата стават много по - сложни.
    Харесах, поздрави!
  • Много ми хареса

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...