25 abr 2010, 19:54

Искам да те помня все така!

1.9K 0 4

Вдъхновено от стихотворението на Димчо Дебелянов  :)

 

Аз искам да те помня все така -

момче щастливо, усмихнато, шестнайсетгодишно!

Не искам да мисля какъв си сега,

в спомените ми ще живее всичко предишно!

 

Искам да помня как си ме обичал,

да забравя как сега омраза те гори.

Искам да помня как след мен си тичал,

а не, че в последно време не спря да ме кориш!

 

Ти тръгваш сега по своя път,

сам ще носиш отреденото си бреме,

но отдели в душата си малък кът,

да съхраниш отминалото наше време!

 

Аз искам да ме помниш каквато бях тогава -

влюбена, усмихната и мила.

Не искам в спомените ти да бъда  такава -

ревнива тъжна и унила.

 

Искам в спомена да пазиш как обичах -

страстно, истински, почти горях.

Искам да се сещаш, че в теб се вричах,

а не, че напоследък за другия копнях!

 

Помниш ли как щастливи бяха сърцата?

Сега стана  време да се разделим...

Все пак едно в друго влюбиха се децата,

а вече сме големи - това не може да го променим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Т.Т. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • или, както е казал впоследствие един не по-малко талантлив от Дебелянов поет:

    "Аз искам да те помпам все така - бездомна, безнадеждна и унила"
  • Помниш ли как щастливи бяха сърцата?
    Сега стана време да се разделим...
    Все пак едно в друго влюбиха се децата,
    а вече сме големи - това не може да го променим!

    Детската обич е най - искрена и чиста. След това нещата стават много по - сложни.
    Харесах, поздрави!
  • Много ми хареса

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....