25.04.2010 г., 19:54

Искам да те помня все така!

1.9K 0 4

Вдъхновено от стихотворението на Димчо Дебелянов  :)

 

Аз искам да те помня все така -

момче щастливо, усмихнато, шестнайсетгодишно!

Не искам да мисля какъв си сега,

в спомените ми ще живее всичко предишно!

 

Искам да помня как си ме обичал,

да забравя как сега омраза те гори.

Искам да помня как след мен си тичал,

а не, че в последно време не спря да ме кориш!

 

Ти тръгваш сега по своя път,

сам ще носиш отреденото си бреме,

но отдели в душата си малък кът,

да съхраниш отминалото наше време!

 

Аз искам да ме помниш каквато бях тогава -

влюбена, усмихната и мила.

Не искам в спомените ти да бъда  такава -

ревнива тъжна и унила.

 

Искам в спомена да пазиш как обичах -

страстно, истински, почти горях.

Искам да се сещаш, че в теб се вричах,

а не, че напоследък за другия копнях!

 

Помниш ли как щастливи бяха сърцата?

Сега стана  време да се разделим...

Все пак едно в друго влюбиха се децата,

а вече сме големи - това не може да го променим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Т.Т. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • или, както е казал впоследствие един не по-малко талантлив от Дебелянов поет:

    "Аз искам да те помпам все така - бездомна, безнадеждна и унила"
  • Помниш ли как щастливи бяха сърцата?
    Сега стана време да се разделим...
    Все пак едно в друго влюбиха се децата,
    а вече сме големи - това не може да го променим!

    Детската обич е най - искрена и чиста. След това нещата стават много по - сложни.
    Харесах, поздрави!
  • Много ми хареса

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...