Искам да те помня все така!
Вдъхновено от стихотворението на Димчо Дебелянов :)
Аз искам да те помня все така -
момче щастливо, усмихнато, шестнайсетгодишно!
Не искам да мисля какъв си сега,
в спомените ми ще живее всичко предишно!
Искам да помня как си ме обичал,
да забравя как сега омраза те гори.
Искам да помня как след мен си тичал,
а не, че в последно време не спря да ме кориш!
Ти тръгваш сега по своя път,
сам ще носиш отреденото си бреме,
но отдели в душата си малък кът,
да съхраниш отминалото наше време!
Аз искам да ме помниш каквато бях тогава -
влюбена, усмихната и мила.
Не искам в спомените ти да бъда такава -
ревнива тъжна и унила.
Искам в спомена да пазиш как обичах -
страстно, истински, почти горях.
Искам да се сещаш, че в теб се вричах,
а не, че напоследък за другия копнях!
Помниш ли как щастливи бяха сърцата?
Сега стана време да се разделим...
Все пак едно в друго влюбиха се децата,
а вече сме големи - това не може да го променим!
© Т.Т. All rights reserved.
