13 мая 2009 г., 01:01

Искам, искам, искам...!!!

1K 0 2

Искам, искам, искам да ти подаря цветята,
те символ са на нежността ти и на аромата.

Искам, искам, искам да ти подаря морето,
със което ме заливаш, щом докоснеш ме с ръцете...

Искам, искам, искам да ти подаря вълните,
ти сякаш от тях дойде, от пяната и от сълзите.

Искам, искам, искам да ти подаря Луната,
като нея ти на тъмната ми страна се превърна в светлината.

Искам, искам, искам да ти подаря Земята,
по нея аз не ходя вече, пърхам в синевата.

Искам, искам, искам да ти подаря Небето,
със тебе чувство прелестно усещам.

Искам, искам, искам да ти подаря звездите.
Пожара да усетиш, роден от пламъка, искрите.

Но в замяна Искам, искам, искам
живота си със мен да споделиш
и тук със теб ще бъда искрен,
няма край, умора, спирка, щом със мене полетиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...