9 дек. 2009 г., 15:08

Искам като нея

1.3K 0 4

                           ИСКАМ КАТО НЕЯ

 

Бетонни грамади със стоманени скелети

и с всякакви камери – света ни подреждат.

По улици прави - безропотно крачим,

все вървим и вървим,

с асфалтирани чувства

и стиснали зъби –

                                мълчим.

С часовници атомни, с екрани големи,

с лица все засмени -  света ни подреждат.

В прозрачното време - безропотно крачим,

все вървим и вървим,

с асфалтирани чувства

и стиснали зъби –

                                мълчим.

Но днес е различно – редът нарушен е,

разчупено времето – съвсем неприлично.

Тълпа се събира – да види какво е,

напира, напира,

с взривени въпроси –

дали... но как... откога

                                        и защо е?

В кръга от тълпата,  извън правилата

се е осмелила –  по всичко личи,

една тревичка малка - и то съвсем сама,

асфалта е пробила,

пие слънчеви лъчи

и учудено ни гледа

                              с капчици

                                               роса...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тоти Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...