Искам като нея
ИСКАМ КАТО НЕЯ
Бетонни грамади със стоманени скелети
и с всякакви камери – света ни подреждат.
По улици прави - безропотно крачим,
все вървим и вървим,
с асфалтирани чувства
и стиснали зъби –
мълчим.
С часовници атомни, с екрани големи,
с лица все засмени - света ни подреждат.
В прозрачното време - безропотно крачим,
все вървим и вървим,
с асфалтирани чувства
и стиснали зъби –
мълчим.
Но днес е различно – редът нарушен е,
разчупено времето – съвсем неприлично.
Тълпа се събира – да види какво е,
напира, напира,
с взривени въпроси –
дали... но как... откога
и защо е?
В кръга от тълпата, извън правилата
се е осмелила – по всичко личи,
една тревичка малка - и то съвсем сама,
асфалта е пробила,
пие слънчеви лъчи
и учудено ни гледа
с капчици
роса...
© Тоти All rights reserved.
