9.12.2009 г., 15:08 ч.

Искам като нея 

  Поезия
1023 0 4

                           ИСКАМ КАТО НЕЯ

 

Бетонни грамади със стоманени скелети

и с всякакви камери – света ни подреждат.

По улици прави - безропотно крачим,

все вървим и вървим,

с асфалтирани чувства

и стиснали зъби –

                                мълчим.

С часовници атомни, с екрани големи,

с лица все засмени -  света ни подреждат.

В прозрачното време - безропотно крачим,

все вървим и вървим,

с асфалтирани чувства

и стиснали зъби –

                                мълчим.

Но днес е различно – редът нарушен е,

разчупено времето – съвсем неприлично.

Тълпа се събира – да види какво е,

напира, напира,

с взривени въпроси –

дали... но как... откога

                                        и защо е?

В кръга от тълпата,  извън правилата

се е осмелила –  по всичко личи,

една тревичка малка - и то съвсем сама,

асфалта е пробила,

пие слънчеви лъчи

и учудено ни гледа

                              с капчици

                                               роса...

© Тоти Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??