Искам нещо лудо,

казах го накрая и на себе си,

признах го...

катерих се по улици нагорнища,

и черпих от тъмнината на нощта,

от високо във тревата паднах,

повличайки и друг със своята ръка...

На свещ и шейка си усетих сладък.

Смях се някак от сърцe.

До конници седях на осветено.

Запътила се към върха,

попаднах в шума есенни листа.

И лудостта просветна...

Беше ли останала и без червено

като розата без цвят, стеблото без листа...

Искам нещо лудо...

Признавам си,

ти много точно ме разбра.

15.11.2010