Искам нещо лудо
Искам нещо лудо,
казах го накрая и на себе си,
признах го...
катерих се по улици нагорнища,
и черпих от тъмнината на нощта,
от високо във тревата паднах,
повличайки и друг със своята ръка...
На свещ и шейка си усетих сладък.
Смях се някак от сърцe.
До конници седях на осветено.
Запътила се към върха,
попаднах в шума есенни листа.
И лудостта просветна...
Беше ли останала и без червено
като розата без цвят, стеблото без листа...
Искам нещо лудо...
Признавам си,
ти много точно ме разбра.
15.11.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мир Всички права запазени
