May 18, 2011, 10:59 PM

Искам нещо лудо

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Искам нещо лудо,

казах го накрая и на себе си,

признах го...

катерих се по улици нагорнища,

и черпих от тъмнината на нощта,

от високо във тревата паднах,

повличайки и друг със своята ръка...

На свещ и шейка си усетих сладък.

Смях се някак от сърцe.

До конници седях на осветено.

Запътила се към върха,

попаднах в шума есенни листа.

И лудостта просветна...

Беше ли останала и без червено

като розата без цвят, стеблото без листа...

 

Искам нещо лудо...

Признавам си,

ти много точно ме разбра.

 

15.11.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...