May 18, 2011, 10:59 PM

Искам нещо лудо

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Искам нещо лудо,

казах го накрая и на себе си,

признах го...

катерих се по улици нагорнища,

и черпих от тъмнината на нощта,

от високо във тревата паднах,

повличайки и друг със своята ръка...

На свещ и шейка си усетих сладък.

Смях се някак от сърцe.

До конници седях на осветено.

Запътила се към върха,

попаднах в шума есенни листа.

И лудостта просветна...

Беше ли останала и без червено

като розата без цвят, стеблото без листа...

 

Искам нещо лудо...

Признавам си,

ти много точно ме разбра.

 

15.11.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...