Искам нещо лудо
Искам нещо лудо,
казах го накрая и на себе си,
признах го...
катерих се по улици нагорнища,
и черпих от тъмнината на нощта,
от високо във тревата паднах,
повличайки и друг със своята ръка...
На свещ и шейка си усетих сладък.
Смях се някак от сърцe.
До конници седях на осветено.
Запътила се към върха,
попаднах в шума есенни листа.
И лудостта просветна...
Беше ли останала и без червено
като розата без цвят, стеблото без листа...
Искам нещо лудо...
Признавам си,
ти много точно ме разбра.
15.11.2010
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
