Искам с вятъра в едно да бъда
С цветята, с природата зелена
Но как натрапчивите мисли да изпъдя
Щом картината е ледено студена...
Искам с любовта си пак да бъда
Истинска, човечна и добра
Но как пътя към нея отново да намеря
След толкова сълзи, след толкова тъга?
Искам грозното в приказно да се превърне
Тъгата със щастие да се замести
Слънцето над нас нежно да застане
Сърцето ти отново в моето да се премести.
Искам миналото минало да си остане
Бъдещето да е споделено с теб
На пътя ни нищо не може да застане
Щом ти искаш мен, аз искам теб...
Любовта е любов и след сто години
Непроменена от обстоятелства, от време
След толкова спомени незабравими
Нека бъдещето да е светло, а не бреме!
© Християна Георгиева Все права защищены