Искам те
Понякога, заспивайки, те искам
и между устните, напъпили от страст,
хрущи като сърце на перла
на твойта святост крехката ù власт.
Без свян събличам те от теб самия.
Обгръщам те със огнени бедра
и сетне дълго от дъха ти пия
и те дарявам с бряг и тишина.
Докато спиш в прегръдките ми будни,
съшивам твойта с моята душа.
Изригва бясна пролетна дъга
и ни увлича в изгрев неразумен.
В съня на залеза забравям, че реката
за кратко има формата на бряг.
Прелива в жаждата за свободата
да не повтаря срещи в своя бяг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Петрова Все права защищены
