izvorche (Христина Петрова)
22 70
10 февр. 2009 г., 12:19

Искам те 

  Поэзия » Любовная
853 0 2

Понякога, заспивайки, те искам
и между устните, напъпили от страст,
хрущи като сърце на перла
на твойта святост крехката ù власт.

Без свян събличам те от теб самия.
Обгръщам те със огнени бедра
и сетне дълго от дъха ти пия
и те дарявам с бряг и тишина.

Докато спиш в прегръдките ми будни,
съшивам твойта с моята душа.
Изригва бясна пролетна дъга
и ни увлича в изгрев неразумен.

В съня на залеза забравям, че реката
за кратко има формата на бряг.
Прелива в жаждата за свободата
да не повтаря срещи в своя бяг.

© Христина Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Остави невероятно усещане...
  • Хриси, това стихотворение, което е останало без коментар, прилича на дърво, разцъфнало през януари. Стихотворението е богато като внушение и съдържа информация на няколко пласта: да опишеш своите състояния като част от природна картина, без да нарушиш нито природното равновесие, нито интимността на кристално-чистия си като сетивност любовен свят. С разсъбличането на душата ти просто отключваш вратите към по-високите измерения на Любовта - дълбока като човешкия последен дъх. Сполучливо е и хрумката ти за брега и реката. Жената е бряг, а мъжът е вълна...А ти си и изворче. Какво по-хубаво от това да преливаш от бистрите си води в мътните талази на всекидневието...
Предложения
: ??:??