Feb 10, 2009, 12:19 PM
Искам те
Понякога, заспивайки, те искам
и между устните, напъпили от страст,
хрущи като сърце на перла
на твойта святост крехката ù власт.
Без свян събличам те от теб самия.
Обгръщам те със огнени бедра
и сетне дълго от дъха ти пия
и те дарявам с бряг и тишина.
Докато спиш в прегръдките ми будни,
съшивам твойта с моята душа.
Изригва бясна пролетна дъга
и ни увлича в изгрев неразумен.
В съня на залеза забравям, че реката
за кратко има формата на бряг.
Прелива в жаждата за свободата
да не повтаря срещи в своя бяг.
© Христина Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Остави невероятно усещане...
-
Хриси, това стихотворение, което е останало без коментар, прилича на дърво, разцъфнало през януари. Стихотворението е богато като внушение и съдържа информация на няколко пласта: да опишеш своите състояния като част от природна картина, без да нарушиш нито природното равновесие, нито интимността на кристално-чистия си като сетивност любовен свят. С разсъбличането на душата ти просто отключваш вратите към по-високите измерения на Любовта - дълбока като човешкия последен дъх. Сполучливо е и хрумката ти за брега и реката. Жената е бряг, а мъжът е вълна...А ти си и изворче. Какво по-хубаво от това да преливаш от бистрите си води в мътните талази на всекидневието...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
