11 авг. 2009 г., 15:38
Искрено и лично
Искрено и лично.
Нелепо чувство ме нападна -
да ритна искам наведнъж
с прегръдка всички мои приятели
и да ги тръшна в един куп.
На камарата от близки
да се изкача щастлив,
да викна «Вече никой
не ми трябва на света!»
10август2009
© Братан Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
а, така! -
да бе да, съвсем си изтрещел като гледам кво пишвш напоследък.Вземи се стегни - кой искаш да ритнеш, защо, къде е поезията и къде дневникът, къде е литературата и фикцията, и художествената образност, и римата или не-римата, и смисълът и...защо пишеш изобщо? ако е за да ти олекне просто, се откажи. Не е афектът важен, а онези спонтанни процеси, които се задвижват в главата ти, когато нещо предизвика реакция у теб - защо искаш да си сам, защо си там, защо си тук, искаш ли...можеш ли...ще успееш ли? Отговори ми поетично, това поне го можеш, но най-вече - винаги бъди искрен!
-
Некви странни мисли са те нагазили...
-
Как да не ми трябват?!
-
Те не ми трябват... и аз не си трябвам...
-
...Познато чувство!
Минава,повярвай!Поздравче!... -
И аз не вярвам ще премине!!!!
-
да бе, да
-
не ти вярвам
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
