Искрено и лично

Поезия » Друга

696 0 9

Искрено и лично.

Нелепо чувство ме нападна -

да ритна искам наведнъж

с прегръдка всички мои приятели

и да ги тръшна в един куп.

На камарата от близки

да се изкача щастлив,

да викна «Вече никой

не ми трябва на света!»

10август2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Neon (Ол)

а, така!

2009-08-20T15:29:56+03:00
kk6ps (Катерина Клинкова)

да бе да, съвсем си изтрещел като гледам кво пишвш напоследък.Вземи се стегни - кой искаш да ритнеш, защо, къде е поезията и къде дневникът, къде е литературата и фикцията, и художествената образност, и римата или не-римата, и смисълът и...защо пишеш изобщо? ако е за да ти олекне просто, се откажи. Не е афектът важен, а онези спонтанни процеси, които се задвижват в главата ти, когато нещо предизвика реакция у теб - защо искаш да си сам, защо си там, защо си тук, искаш ли...можеш ли...ще успееш ли? Отговори ми поетично, това поне го можеш, но най-вече - винаги бъди искрен!

2009-08-14T05:46:41+03:00
Човек (Анна Станоева)

Некви странни мисли са те нагазили...

2009-08-13T16:07:46+03:00
bratan (Братан)

Как да не ми трябват?!

2009-08-12T19:26:44+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Те не ми трябват... и аз не си трябвам...

2009-08-11T19:25:21+03:00