23 апр. 2009 г., 20:12

Искрица надежда

998 0 1


 

   Искам отново аз да те докосна,
               да целувам страстно меките ти влажни устни!
               Отново да усещам аромата на кожата ти...
               Двама да стоим под хладния дъждец.

               Имам си една надеждица...
               Да сме хванати за ръце.
               Пак да усещам ритъма на твоето сърце!
               Да се смеем заедно на мъничка шега,
               И пак да ми говориш нежни думи през нощта.
               Да чувам твоя ален нежен глас.

               Просто искам да усетя
               онази тръпчица любов!
               Но зная, май ще си остана само
               с едничката искрица надежда!!!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • колко си малка пък,колко хубаво пишеш,мога да те посъветвам да действаш да не оставяш всичко на съдбата,бори се за вашата любов

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...