Apr 23, 2009, 8:12 PM

Искрица надежда

  Poetry » Love
1K 0 1


 

   Искам отново аз да те докосна,
               да целувам страстно меките ти влажни устни!
               Отново да усещам аромата на кожата ти...
               Двама да стоим под хладния дъждец.

               Имам си една надеждица...
               Да сме хванати за ръце.
               Пак да усещам ритъма на твоето сърце!
               Да се смеем заедно на мъничка шега,
               И пак да ми говориш нежни думи през нощта.
               Да чувам твоя ален нежен глас.

               Просто искам да усетя
               онази тръпчица любов!
               Но зная, май ще си остана само
               с едничката искрица надежда!!!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизабет Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • колко си малка пък,колко хубаво пишеш,мога да те посъветвам да действаш да не оставяш всичко на съдбата,бори се за вашата любов

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...