23.04.2009 г., 20:12

Искрица надежда

993 0 1


 

   Искам отново аз да те докосна,
               да целувам страстно меките ти влажни устни!
               Отново да усещам аромата на кожата ти...
               Двама да стоим под хладния дъждец.

               Имам си една надеждица...
               Да сме хванати за ръце.
               Пак да усещам ритъма на твоето сърце!
               Да се смеем заедно на мъничка шега,
               И пак да ми говориш нежни думи през нощта.
               Да чувам твоя ален нежен глас.

               Просто искам да усетя
               онази тръпчица любов!
               Но зная, май ще си остана само
               с едничката искрица надежда!!!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • колко си малка пък,колко хубаво пишеш,мога да те посъветвам да действаш да не оставяш всичко на съдбата,бори се за вашата любов

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...