23 abr 2009, 20:12

Искрица надежда

Poesía » De amor

995 0 1

   Искам отново аз да те докосна,
               да целувам страстно меките ти влажни устни!
               Отново да усещам аромата на кожата ти...
               Двама да стоим под хладния дъждец.

               Имам си една надеждица...
               Да сме хванати за ръце.
               Пак да усещам ритъма на твоето сърце!
               Да се смеем заедно на мъничка шега,
               И пак да ми говориш нежни думи през нощта.
               Да чувам твоя ален нежен глас.

               Просто искам да усетя
               онази тръпчица любов!
               Но зная, май ще си остана само
               с едничката искрица надежда!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vasilc4o (Васил Найденов)

колко си малка пък,колко хубаво пишеш,мога да те посъветвам да действаш да не оставяш всичко на съдбата,бори се за вашата любов

2009-04-24T12:25:59+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0