Искрици
от всичките ти странни настроения.
И болката - мръсница е, открадна ми
без жал от всички мои вдъхновения.
Тежко ми е. Тежко и мъчително.
Изгърби ме товара ти... от носене.
Ще гоня свободата... изкусително.
Насила ще я взема, не със просене.
Обичането, слагам го във джоба си -
на топло, знам, че дълго ще зимува.
А мъката ми грозна и беззъба е...
и днес не иска с мен да се сбогува.
Мълчанието вече е безчувствено.
Небето е печално, звездоплачещо.
Душата ми е виещо свърталище
на спомени. А бъдещето - чакащо.
Разплаках се и капките по устните
разляха се от чувствата ми скришни.
Искриците запали Ти... в очите ми.
И ти ги угаси... като излишни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
