Стига вече... тъй съм уморена
от всичките ти странни настроения.
И болката - мръсница е, открадна ми
без жал от всички мои вдъхновения.
Тежко ми е. Тежко и мъчително.
Изгърби ме товара ти... от носене.
Ще гоня свободата... изкусително.
Насила ще я взема, не със просене.
Обичането, слагам го във джоба си -
на топло, знам, че дълго ще зимува.
А мъката ми грозна и беззъба е...
и днес не иска с мен да се сбогува. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up