3 dic 2007, 15:28

Искрици

1.3K 0 34
 Стига вече... тъй съм уморена

от всичките ти странни настроения.

И болката - мръсница е, открадна ми

без жал от всички мои  вдъхновения.

Тежко ми е. Тежко и мъчително.

Изгърби ме товара ти... от носене.

Ще гоня свободата... изкусително.

Насила ще я взема, не със просене.

Обичането, слагам го във джоба си -

на топло, знам, че дълго ще зимува.

А мъката ми грозна и беззъба е...

и днес не иска с мен да се сбогува.

Мълчанието вече е безчувствено.

Небето е печално, звездоплачещо.

Душата ми е виещо свърталище

на спомени. А бъдещето - чакащо.

Разплаках се и капките по устните

разляха се от чувствата ми скришни.

Искриците запали Ти... в очите ми.

И ти ги угаси... като излишни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...