3 dic 2007, 15:28

Искрици

1.3K 0 34
 Стига вече... тъй съм уморена

от всичките ти странни настроения.

И болката - мръсница е, открадна ми

без жал от всички мои  вдъхновения.

Тежко ми е. Тежко и мъчително.

Изгърби ме товара ти... от носене.

Ще гоня свободата... изкусително.

Насила ще я взема, не със просене.

Обичането, слагам го във джоба си -

на топло, знам, че дълго ще зимува.

А мъката ми грозна и беззъба е...

и днес не иска с мен да се сбогува.

Мълчанието вече е безчувствено.

Небето е печално, звездоплачещо.

Душата ми е виещо свърталище

на спомени. А бъдещето - чакащо.

Разплаках се и капките по устните

разляха се от чувствата ми скришни.

Искриците запали Ти... в очите ми.

И ти ги угаси... като излишни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....