3.12.2007 г., 15:28 ч.

Искрици 

  Поезия » Любовна
1089 0 34
 Стига вече... тъй съм уморена

от всичките ти странни настроения.

И болката - мръсница е, открадна ми

без жал от всички мои  вдъхновения.

Тежко ми е. Тежко и мъчително.

Изгърби ме товара ти... от носене.

Ще гоня свободата... изкусително.

Насила ще я взема, не със просене.

Обичането, слагам го във джоба си -

на топло, знам, че дълго ще зимува.

А мъката ми грозна и беззъба е...

и днес не иска с мен да се сбогува.

Мълчанието вече е безчувствено.

Небето е печално, звездоплачещо.

Душата ми е виещо свърталище

на спомени. А бъдещето - чакащо.

Разплаках се и капките по устните

разляха се от чувствата ми скришни.

Искриците запали Ти... в очите ми.

И ти ги угаси... като излишни!

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??