11 апр. 2008 г., 20:41

Истина или лъжа

1.4K 0 4

Малък е светът.

С теб бяхме нещо повече от близки -

докосна ни с дъха си любовта.

Обърка ни. Признавам си - така е.

Не я допуснахме до нашите сърца,

но тя и днес във въздуха витае,

а ние се държим като деца.

Разделяйки се, себе си ще лъжем,

че всичко е било почти игра

и ще се питаме дали не бяхме длъжни

да съхраним една запалена искра.

Но кой ще ни отвърне?

Самотата? Или пък вечер празното легло?

Въпросът ще увисне в тишината

и всяко мрачно съмване ще е добре дошло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иво Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...