Apr 11, 2008, 8:41 PM

Истина или лъжа

  Poetry » Love
1.4K 0 4

Малък е светът.

С теб бяхме нещо повече от близки -

докосна ни с дъха си любовта.

Обърка ни. Признавам си - така е.

Не я допуснахме до нашите сърца,

но тя и днес във въздуха витае,

а ние се държим като деца.

Разделяйки се, себе си ще лъжем,

че всичко е било почти игра

и ще се питаме дали не бяхме длъжни

да съхраним една запалена искра.

Но кой ще ни отвърне?

Самотата? Или пък вечер празното легло?

Въпросът ще увисне в тишината

и всяко мрачно съмване ще е добре дошло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...