28 окт. 2015 г., 16:37  

Истината ни в живота

442 1 1
    Истината ни в живота   Аз срещам истина една в живота.
За мене  истината на света.
Ти влезеш ли на Първите в хомота, за тебе вече друга е целта   И седнеш ли на топло, на софрата и сгрееш ли на огъня ръце, продаваш си на Дявала душата... Показваш истинското си лице!   Бледнеят прежните ти идеали, спатъхва и младежкия ти плам! Продаваш верните другари, и искаш кокала да глозгаш сам!   И бившите мечти, лозунги, думи, остават само подли хитрини и битките, изстрадани с куршуми, и жертвите, напразни са били!   И хората с възвишените цели, борците за надежда и мечти, остават в тинята, крака преплели, и теб за тях не те боли!   Умират хора, раждат се еснафи, с апартаменти, с вили и коли, и стават отмъстители дребнави! Те винаги такива са били!   Така, че стават, дребни интриганти, изстискват своя минал капитал, Избират постове, ловят брилянти, и все пресмятат, кой какво е дал!   Събарят се световните кумири. И гледат  "егото" си във очи... Не истина, а келепир се дири, и се погазват светлите мечти!   Отврат е днешния капитализъм! Отват бе и загиналия строй ! И питам аз какво сега излиза, не стоят, а човекът е "копой"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Първо на времето първите те вкарваха в хомота, но не те допускаха до истинския огън, ако не се уверят в това!За загнилият строй малко не съм съгласен! Който навремето замина при загнилия строй стана човек...! Коментар с продължение.....! Поздрав ,Христо!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...