Истината ни в живота

28.10.2015 г., 16:37 ч. 2015-10-29T09:24:05+02:00

Поезия » Гражданска

260 1 1

Аз срещам истина една в живота.
За мене истината на света.

Ти влезеш ли на Първите в хомота,

за тебе вече друга е целта

И седнеш ли на топло, на софрата

и сгрееш ли на огъня ръце,

продаваш си на Дявала душата...

Показваш истинското си лице!

Бледнеят прежните ти идеали,

спатъхва и младежкия ти плам!

Продаваш верните другари,

и искаш кокала да глозгаш сам!

И бившите мечти, лозунги, думи,

остават само подли хитрини

и битките, изстрадани с куршуми,

и жертвите, напразни са били!

И хората с възвишените цели,

борците за надежда и мечти,

остават в тинята, крака преплели,

и теб за тях не те боли!

Умират хора, раждат се еснафи,

с апартаменти, с вили и коли,

и стават отмъстители дребнави!

Те винаги такива са били!

Така, че стават, дребни интриганти,

изстискват своя минал капитал,

Избират постове, ловят брилянти,

и все пресмятат, кой какво е дал!

Събарят се световните кумири.

И гледат "егото" си във очи...

Не истина, а келепир се дири,

и се погазват светлите мечти!

Отврат е днешния капитализъм!

Отват бе и загиналия строй !

И питам аз какво сега излиза,

не стоят, а човекът е "копой"!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Qndov (Никола Яндов)

2015-10-31T20:10:22+02:00

Първо на времето първите те вкарваха в хомота, но не те допускаха до истинския огън, ако не се уверят в това!За загнилият строй малко не съм съгласен! Който навремето замина при загнилия строй стана човек...! Коментар с продължение.....! Поздрав ,Христо!