28.10.2015 г., 16:37  

Истината ни в живота

439 1 1
    Истината ни в живота   Аз срещам истина една в живота.
За мене  истината на света.
Ти влезеш ли на Първите в хомота, за тебе вече друга е целта   И седнеш ли на топло, на софрата и сгрееш ли на огъня ръце, продаваш си на Дявала душата... Показваш истинското си лице!   Бледнеят прежните ти идеали, спатъхва и младежкия ти плам! Продаваш верните другари, и искаш кокала да глозгаш сам!   И бившите мечти, лозунги, думи, остават само подли хитрини и битките, изстрадани с куршуми, и жертвите, напразни са били!   И хората с възвишените цели, борците за надежда и мечти, остават в тинята, крака преплели, и теб за тях не те боли!   Умират хора, раждат се еснафи, с апартаменти, с вили и коли, и стават отмъстители дребнави! Те винаги такива са били!   Така, че стават, дребни интриганти, изстискват своя минал капитал, Избират постове, ловят брилянти, и все пресмятат, кой какво е дал!   Събарят се световните кумири. И гледат  "егото" си във очи... Не истина, а келепир се дири, и се погазват светлите мечти!   Отврат е днешния капитализъм! Отват бе и загиналия строй ! И питам аз какво сега излиза, не стоят, а човекът е "копой"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Първо на времето първите те вкарваха в хомота, но не те допускаха до истинския огън, ако не се уверят в това!За загнилият строй малко не съм съгласен! Който навремето замина при загнилия строй стана човек...! Коментар с продължение.....! Поздрав ,Христо!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...