Истинска игра

Да приятелю, аз знам, ти помниш
колко пъти сме  играели навън.
Ей на там, неспирни, изпълнени с живот.
Но виж сега ти старата площадка,
обрасла безморално,  потънала
дълбоко във  тъга.
Или просто липсва ,изкоренена
безчовечно и без никаква вина.

Знам, помниш скърцащата люлка, на
която  дядо ме люля. Чуй звука... я?
Липсва, “не дразни” вече той слуха.
А мазата, откъдето пиехме вода, да, знам,
металната решетка отдавна забрани това.

Ей го на, баира, отде се спускахме безстрашно
с колела, ВИЖ има знак “предимство за кола”.
Ах, ей ги пейките под старата стреха...
Виж приятелю, намерих там една игла.
И топката не топа, не се чува рано сутринта.
Поне дупката е още там, където ти
навехна си крака.

Да приятелю, аз знам, ти помниш
как израснахме във наш'те времена.
И чистотата на сърцата детски, ни
подготви за моралната война.

D.Dichev