Истинска игра
Да приятелю, аз знам, ти помниш
колко пъти сме играели навън.
Ей на там, неспирни, изпълнени с живот.
Но виж сега ти старата площадка,
обрасла безморално, потънала
дълбоко във тъга.
Или просто липсва ,изкоренена
безчовечно и без никаква вина.
Знам, помниш скърцащата люлка, на
която дядо ме люля. Чуй звука... я?
Липсва, “не дразни” вече той слуха.
А мазата, откъдето пиехме вода, да, знам,
металната решетка отдавна забрани това.
Ей го на, баира, отде се спускахме безстрашно
с колела, ВИЖ има знак “предимство за кола”.
Ах, ей ги пейките под старата стреха...
Виж приятелю, намерих там една игла.
И топката не топа, не се чува рано сутринта.
Поне дупката е още там, където ти
навехна си крака.
Да приятелю, аз знам, ти помниш
как израснахме във наш'те времена.
И чистотата на сърцата детски, ни
подготви за моралната война.
D.Dichev
© Drago Dichev Всички права запазени