Истинска игра
Да приятелю, аз знам, ти помниш
колко пъти сме играели навън.
Ей на там, неспирни, изпълнени с живот.
Но виж сега ти старата площадка,
обрасла безморално, потънала
дълбоко във тъга.
Или просто липсва ,изкоренена
безчовечно и без никаква вина.
Знам, помниш скърцащата люлка, на
която дядо ме люля. Чуй звука... я?
Липсва, “не дразни” вече той слуха. ...