23 мар. 2006 г., 12:36

Истинска раздяла

1.4K 0 2

Листата вече умираха
дървото се сбогуваше със тях.
От болка и от старост се превиваха,
дървото в плач се гърчеше без тях.

От млади пъпки здравото дърво
бе влюбено във тях,
а прошка искаха му те сега
за всеки техен грях.

Смъртта ги беше разделила
те искаха само волни да умрат
защото знаеха тогава,
че някой ден пак ще се родят.

Стоеше то- безсилно, уморено
нейде насред замръзналата пустота,
не искаше да признае, че е победено
и спокойно да приеме смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...