Истинска раздяла
Листата вече умираха
дървото се сбогуваше със тях.
От болка и от старост се превиваха,
дървото в плач се гърчеше без тях.
От млади пъпки здравото дърво
бе влюбено във тях,
а прошка искаха му те сега
за всеки техен грях.
Смъртта ги беше разделила
те искаха само волни да умрат
защото знаеха тогава,
че някой ден пак ще се родят.
Стоеше то- безсилно, уморено
нейде насред замръзналата пустота,
не искаше да признае, че е победено
и спокойно да приеме смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
