23 янв. 2008 г., 20:05

История за омагьосаната книга

1.5K 0 8
Вчера казах: ,,Мамо, стига!
Няма да чета аз книга.
Искам само да играя.
Нищичко не ща да зная.”
Мама даде ми книжле:
„Трябва да се прочете!...”
Почнах трудно, но сега
все книжки аз чета.
Омагьосват с нещо те
всеки, който ги чете!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Валентинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успех,Ивчо.Най-прекрасната магия си открил.
  • Така е, да четеш е страхотно ...
  • Магията на книгите е в това, че създават един нов, непознат свят - интересен и вълнуващ!
    Поздрави!
  • Много е хубаво!
    Книгите наистина трябва да омагьосват!
    с обич, Ивайло.
  • Браво, Иво! Не само четеш добре книгите, а подозирам, че някой ден ще можеш и да ги пишеш! Браво, момче! Продължавай по пътя на изкуството! Той ще те изведе в магични, приказни светове! Поздрав от мен! Стискам ти ръка!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...