Jan 23, 2008, 8:05 PM

История за омагьосаната книга

1.5K 0 8
Вчера казах: ,,Мамо, стига!
Няма да чета аз книга.
Искам само да играя.
Нищичко не ща да зная.”
Мама даде ми книжле:
„Трябва да се прочете!...”
Почнах трудно, но сега
все книжки аз чета.
Омагьосват с нещо те
всеки, който ги чете!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Валентинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Успех,Ивчо.Най-прекрасната магия си открил.
  • Така е, да четеш е страхотно ...
  • Магията на книгите е в това, че създават един нов, непознат свят - интересен и вълнуващ!
    Поздрави!
  • Много е хубаво!
    Книгите наистина трябва да омагьосват!
    с обич, Ивайло.
  • Браво, Иво! Не само четеш добре книгите, а подозирам, че някой ден ще можеш и да ги пишеш! Браво, момче! Продължавай по пътя на изкуството! Той ще те изведе в магични, приказни светове! Поздрав от мен! Стискам ти ръка!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...