17 февр. 2010 г., 10:54

Ивана и седемте великана

879 0 7

Имало едно време хубава мома Ивана

и... седем великана.

Великаните пазели Ивана,

а пък тя се грижела за тях засмяна.

Да ги нахрани били нужни седем казана,

седем казана и седем бика,

седем каруци със зеленчуци.

Торба черен пипер, сол цели буци.

Седем пити месела Ивана,

всяка висока ча-а-а-к  до тавана.

Много дърва трябвали за седем печки.

Седем дена дърва носели

седем коня, по-силни от мечки.

Добре, че в морето

се къпели седемте великана.

Черно го кръстили оттогава

и до ден днешен това име остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ;;;;;;;;;;
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Като детски педагог определям творбата като интересна.Речта леко се лее,римувано,пълно с повторения,което е харесвано от децата. И
    нещо важно-бързо ще я запомнят и възпроизведат.

    Седем пъти я прочитам,
    седем пъти все се питам:
    -До кога ще се лутам,
    все така ли ще я бутам.
    Защо и аз не опитам,
    стих за децата да дарувам?
  • Хубава приказка, аз съм си дете и ги обичам приказките .ха-ха за Ивана и седемте великана ,хареса ми!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...